развращение

Речник на българския език

развращение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • развраштение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ра-ще-ние
членувано раз-в-ра-ще-ни-е-то
мн.ч. раз-в-ра-ще-ния
членувано раз-в-ра-ще-ни-я-та