корупция

Речник на българския език

кору̀пция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Продажност, поквареност на длъжностни лица. Корупцията цари и в най-високите кръгове на обществото.

Грешни изписвания (11)

  • корупцеа
  • корупцеъ
  • корупцея
  • корупциа
  • корупциъ
  • курупцеа
  • курупцеъ
  • курупцея
  • курупциа
  • курупциъ
  • курупция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-руп-ция
членувано ко-руп-ци-я-та
мн.ч. ко-руп-ции
членувано ко-руп-ци-и-те
звателна форма