поквара

Речник на българския език

поква̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.

Грешни изписвания (3)

  • покваръ
  • пуквара
  • пукваръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ва-ра
членувано пок-ва-ра-та
мн.ч. пок-ва-ри
членувано пок-ва-ри-те
звателна форма