обезчестяване

Речник на българския език

обезчестя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • обезчестявъне
  • обезчистяване
  • обезчистявъне
  • обизчестяване
  • обизчестявъне
  • обизчистяване
  • обизчистявъне
  • убезчестяване
  • убезчестявъне
  • убезчистяване
  • убезчистявъне
  • убизчестяване
  • убизчестявъне
  • убизчистяване
  • убизчистявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обез-чес-тя-ва-не
членувано обез-чес-тя-ва-не-то
мн.ч. обез-чес-тя-ва-ния
членувано обез-чес-тя-ва-ни-я-та