покварите

Речник на българския език

1. покварите — мн. ч. членувано

покварите е производна форма на поквара (мн. ч. членувано).

2. покварите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

покварите е производна форма на покваря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).