покваряване

Речник на българския език

покваря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • покварявъне
  • поквъряване
  • поквърявъне
  • пукваряване
  • пукварявъне
  • пуквъряване
  • пуквърявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ва-ря-ва-не
членувано пок-ва-ря-ва-не-то
мн.ч. пок-ва-ря-ва-ния
членувано пок-ва-ря-ва-ни-я-та