развратеност

Речник на българския език

развратѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • развратенуст
  • разврътеност
  • разврътенуст
  • ръзвратеност
  • ръзвратенуст
  • ръзврътеност
  • ръзврътенуст
  • развратенос
  • развратенус
  • разврътенос
  • разврътенус
  • ръзвратенос
  • ръзвратенус
  • ръзврътенос
  • ръзврътенус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-в-ра-те-ност
членувано раз-в-ра-те-ност-та
мн.ч. раз-в-ра-те-нос-ти
членувано раз-в-ра-те-нос-ти-те
звателна форма