1.
зло
—
съществително име, среден род
(тип 301)
Значение
ср., само ед.
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си.
2. Зла участ. Сполетя го зло.
3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.
нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.
1. Злина. На никого не прави зло. Едно зло не идва само. Потискам злото в себе си.
2. Зла участ. Сполетя го зло.
3. Много лош, зъл, злобен човек. Той е голямо зло.
нареч. Със злоба, със злост. Гледам зло. Карам се зло.
Синоними
- (същ.) злина, злоба, злост, лошавина, проклетия
- (същ.) напаст, злочестина, нещастие, злополучие, беда, несполука, съкрушение, злощастие, поразия, покруса, гибел
- (същ.) бедствие, болка, мъка, неволя
- (същ.) бич
- (същ.) злополука, катастрофа
- (същ.) вреда, ущърб, лоша услуга, щета, повреда
- (същ.) проклятие
- (същ.) пакост, разрушения, беля, неприятност
- (същ.) язва, поквара
2. зло — ср. р.
зло е производна форма на зъл (ср. р.).