бич

Речник на българския език

бич — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бѝчът, бѝча, мн. бѝчове, (два) бѝча, м.
1. Изплетени ремъци, върви, прикрепени на дървена дръжка, с които се удря, бие; камшик.
2. Прен. Периодично бедствие, нещастие, напаст. Бич божи.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бич
непълен член би-ча
пълен член би-чът
мн.ч. би-чо-ве
членувано би-чо-ве-те
бройна форма би-ча
звателна форма —

Връзки