камшик

Речник на българския език

камшѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. камшѝци, (два) камшѝка, м.
1. Здрава дълга пръчка със закрепен на единия край тесен ремък, с която се удрят обикн. впрегнати животни. Удрям с камшик.
2. Прен. Насилие, бой, строгост. Децата трябва да се възпитават с камшик. За тях е нужен само камшик.
прил. камшѝчен, камшѝчна, камшѝчно, мн. камшѝчни.



м., само ед. Род треви с дребни жълти цветове, употребявани в народната медицина. Казаха ми да пия чай от камшик.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • къмшик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кам-шик
непълен член кам-ши-ка
пълен член кам-ши-кът
мн.ч. кам-ши-ци
членувано кам-ши-ци-те
бройна форма кам-ши-ка
звателна форма