катаклизъм

Речник на българския език

катаклѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

мн. катаклѝзми, (два) катаклѝзъма, м.
1. Голямо природно сътресение вследствие от природни стихии. Катаклизмите са изваяли повърхността на земята.
2. Прен. Голяма рязка промяна в обществения живот, сътресение.

Грешни изписвания (7)

  • катаклизам
  • катъклизам
  • катъклизъм
  • кътаклизам
  • кътаклизъм
  • кътъклизам
  • кътъклизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-так-ли-зъм
непълен член ка-так-лиз-ма
пълен член ка-так-лиз-мът
мн.ч. ка-так-лиз-ми
членувано ка-так-лиз-ми-те
бройна форма ка-так-ли-зъ-ма
звателна форма