прелом

Речник на българския език

1. прело̀м съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. преломи, (два) прелома, м. Рязка промяна в противоположна посока; обрат.

Грешни изписвания (1)

  • прилом

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-лом
непълен член пре-ло-ма
пълен член пре-ло-мът
мн.ч. пре-ло-ми
членувано пре-ло-ми-те
бройна форма пре-ло-ма
звателна форма

2. Прело̀м географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Прилом