преврат

Речник на българския език

1. превра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. преврати, (два) преврата, м.
1. Рязък поврат, прелом в развоя на нещо. Преврат в образованието.
2. Коренна (насилствена) промяна в развитието на обществено-икономическия и политическия живот. Революционен преврат.

Грешни изписвания (1)

  • приврат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прев-рат
непълен член прев-ра-та
пълен член прев-ра-тът
мн.ч. прев-ра-ти
членувано прев-ра-ти-те
бройна форма прев-ра-та
звателна форма

2. преврат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

преврат е производна форма на превра (сег. вр., 3 л., мн. ч.).