революция

Речник на българския език

револю̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. революции, ж.
1. Насилствено осъществен коренен преврат в обществено-икономическите условия, при който се сваля от власт един режим и се установява друг. Френска буржоазнодемократична революция. Участвам в революция.
2. Прен. Коренен прелом, обрат в някаква област (обикн. в техниката, науката и културата). Революция във въздухоплаването.прил. революционен, революционна, революционно, мн. революционни.

Грешни изписвания (23)

  • революциъ
  • революцеа
  • революцеъ
  • революцея
  • революциа
  • ревулюцеа
  • ревулюцеъ
  • ревулюцея
  • ревулюциа
  • ревулюциъ
  • ревулюция
  • риволюцеа
  • риволюцеъ
  • риволюцея
  • риволюциа
  • риволюциъ
  • риволюция
  • ривулюцеа
  • ривулюцеъ
  • ривулюцея
  • ривулюциа
  • ривулюциъ
  • ривулюция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-во-лю-ция
членувано ре-во-лю-ци-я-та
мн.ч. ре-во-лю-ции
членувано ре-во-лю-ци-и-те
звателна форма