метеж

Речник на българския език

метѐж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. метѐжи, (два) метѐжа, м. Бунт, размирица.
прил. метѐжен, метѐжна, метѐжно, мн. метѐжни.

Грешни изписвания (2)

  • метеш
  • митеш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-теж
непълен член ме-те-жа
пълен член ме-те-жът
мн.ч. ме-те-жи
членувано ме-те-жи-те
бройна форма ме-те-жа
звателна форма