бунт

Речник на българския език

бунт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

бу̀нтът, бу̀нта, мн. бу̀нтове, (два) бу̀нта, м.
1. Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.
2. Прен. Протест, негодувание, възмущение, силно недоволство.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бунт
непълен член бун-та
пълен член бун-тът
мн.ч. бун-то-ве
членувано бун-то-ве-те
бройна форма бун-та
звателна форма —

Връзки