безредици

Речник на българския език

1. безрѐдици некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Нарушение на обществения ред; вълнения, размирици.

Грешни изписвания (7)

  • безредеце
  • безредеци
  • безредице
  • бизредеце
  • бизредеци
  • бизредице
  • бизредици

2. безредици — мн. ч.

безредици е производна форма на безредица (мн. ч.).