разстройство

Речник на българския език

разстро̀йство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие. Внасям разстройство. Причинявам разстройство в икономиката.
2. Нарушение на физическото или психическото здраве. Нервно разстройство.
3. Диария. Имам разстройство.

Грешни изписвания (7)

  • растройство
  • разстройству
  • растройству
  • ръзстройство
  • ръзстройству
  • ръстройство
  • ръстройству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-стройс-т-во
членувано раз-стройс-т-во-то
мн.ч. раз-стройс-т-ва
членувано раз-стройс-т-ва-та