конфликт

Речник на българския език

конфлѝкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. конфлѝкти, (два) конфлѝкта, м. Стълкновение, сблъсък на сили, интереси. Влизам в конфликт. Остър конфликт.
прил. конфлѝктен, конфлѝктна, конфлѝктно, мн. конфлѝктни. Конфликтна ситуация. Конфликтна личност.
Въоръжен конфликт. — Въоръжено стълкновение или война.

Грешни изписвания (1)

  • кунфликт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-ф-ликт
непълен член кон-ф-лик-та
пълен член кон-ф-лик-тът
мн.ч. кон-ф-лик-ти
членувано кон-ф-лик-ти-те
бройна форма кон-ф-лик-та
звателна форма