търкане

Речник на българския език

тъ̀ркане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • търкани
  • търкъне
  • търкъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тър-ка-не
членувано тър-ка-не-то
мн.ч. тър-ка-ния
членувано тър-ка-ни-я-та