раздор

Речник на българския език

раздо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Вражда, борба, породена от неразбирателство.

Грешни изписвания (1)

  • ръздор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-дор
непълен член раз-до-ра
пълен член раз-до-рът
мн.ч. раз-до-ри
членувано раз-до-ри-те
бройна форма раз-до-ра
звателна форма