противорѐчие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. противоречия, ср.
1. Несъвместимост, несъгласуваност в мисли, изказвания, постъпки. Противоречие в изказванията им.
2. Мисъл, изказване или постъпка, която е срещу някого. Не търпя противоречия.
3. Противоположност на интересите. Класови противоречия.
1. Несъвместимост, несъгласуваност в мисли, изказвания, постъпки. Противоречие в изказванията им.
2. Мисъл, изказване или постъпка, която е срещу някого. Не търпя противоречия.
3. Противоположност на интересите. Класови противоречия.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- протеворечие
- протевуречие
- противуречие
- прутеворечие
- прутевуречие
- прутиворечие
- прутивуречие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | про-ти-во-ре-чие | |
|---|---|---|
| членувано | про-ти-во-ре-чи-е-то | |
| мн.ч. | про-ти-во-ре-чия | |
| членувано | про-ти-во-ре-чи-я-та |