опозѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. опозѝции, ж.
1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция.
3. Спец. В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.
1. Само ед. Противодействие, противопоставяне на решение или предложение. 2. Партия/партии, които не са на власт. Предложение на парламентарната опозиция.
3. Спец. В езикознанието — противопоставяне на две или няколко еднородни езикови единици, чрез което се изтъкват различията между тях. Опозиция на звучни и беззвучни съгласни.
Синоними
Грешни изписвания (23)
- опозицеа
- опозицеъ
- опозицея
- опозициа
- опозициъ
- опузицеа
- опузицеъ
- опузицея
- опузициа
- опузициъ
- опузиция
- упозицеа
- упозицеъ
- упозицея
- упозициа
- упозициъ
- упозиция
- упузицеа
- упузицеъ
- упузицея
- упузициа
- упузициъ
- упузиция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опо-зи-ция | |
|---|---|---|
| членувано | опо-зи-ци-я-та | |
| мн.ч. | опо-зи-ции | |
| членувано | опо-зи-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |