противене

Речник на българския език

противѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протевене
  • протевени
  • противени
  • прутевене
  • прутевени
  • прутивене
  • прутивени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-ве-не
членувано про-ти-ве-не-то
мн.ч. про-ти-ве-ния
членувано про-ти-ве-ни-я-та