отпор

Речник на българския език

отпо̀р — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Противодействие, решително действие срещу действие. Опитите да превземат крепостта срещнаха отпор.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • утпор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-пор
непълен член от-по-ра
пълен член от-по-рът
мн.ч. от-по-ри
членувано от-по-ри-те
бройна форма от-по-ра
звателна форма —

Връзки