препятствие

Речник на българския език

препя̀тствие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. препятствия, ср.
1. Пречка, спънка, преграда.
2. В спорта — бариера, която се прескача при някои видове бягане.

Грешни изписвания (1)

  • припятствие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-пят-с-твие
членувано пре-пят-с-тви-е-то
мн.ч. пре-пят-с-твия
членувано пре-пят-с-тви-я-та