отпорите

Речник на българския език

1. отпорите — мн. ч. членувано

отпорите е производна форма на отпор (мн. ч. членувано).

2. отпорите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

отпорите е производна форма на отпоря (сег. вр., 2 л., мн. ч.).