отблъскване

Речник на българския език

отблъ̀скване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • отблъсквани
  • отблъсквъне
  • отблъсквъни
  • утблъскване
  • утблъсквани
  • утблъсквъне
  • утблъсквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-б-лъс-к-ва-не
членувано от-б-лъс-к-ва-не-то
мн.ч. от-б-лъс-к-ва-ния
членувано от-б-лъс-к-ва-ни-я-та