противоречене

Речник на българския език

противоречене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-ти-во-ре-че-не
членувано про-ти-во-ре-че-не-то
мн.ч. про-ти-во-ре-че-ния
членувано про-ти-во-ре-че-ни-я-та