упорство

Речник на българския език

упо̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Упоритост.
2. Ненужна неотстъпчивост; непреклонност.

Грешни изписвания (3)

  • опорство
  • опорству
  • упорству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упор-с-т-во
членувано упор-с-т-во-то
мн.ч. упор-с-т-ва
членувано упор-с-т-ва-та