твърдогла̀вие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Липса на отстъпчивост, на желание за съгласие, на покорство; упоритост, непреклонност, дебелоглавие, инат. Проявявам твърдоглавие.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- твардоглавие
- твардуглавие
- твърдуглавие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | твър-дог-ла-вие | |
|---|---|---|
| членувано | твър-дог-ла-ви-е-то | |
| мн.ч. | твър-дог-ла-вия | |
| членувано | твър-дог-ла-ви-я-та |