триене

Речник на българския език

трѝене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. трѝя

Грешни изписвания (3)

  • триени
  • триине
  • триини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. три-е-не
членувано три-е-не-то
мн.ч. три-е-ния
членувано три-е-ни-я-та