разтривка

Речник на българския език

разтрѝвка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. разтривки, ж. Разтриване на (болен) човек; масаж, фрикция.

Грешни изписвания (7)

  • разтрифка
  • разтривкъ
  • разтрифкъ
  • ръзтривка
  • ръзтривкъ
  • ръзтрифка
  • ръзтрифкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-т-рив-ка
членувано раз-т-рив-ка-та
мн.ч. раз-т-рив-ки
членувано раз-т-рив-ки-те
звателна форма