фрикция

Речник на българския език

фрѝкция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. фрѝкции, ж. Разтривка на кожата. Правя фрикции.
прил. фрикцио̀нен, фрикцио̀нна, фрикцио̀нно, мн. фрикцио̀нни.

Грешни изписвания (5)

  • фрикцеа
  • фрикцеъ
  • фрикцея
  • фрикциа
  • фрикциъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фрик-ция
членувано фрик-ци-я-та
мн.ч. фрик-ции
членувано фрик-ци-и-те
звателна форма