антагонизъм

Речник на българския език

антагонѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Непримиримо противоречие; противоборство.
прил. антагонистѝчен, антагонистѝчна, антагонистѝчно, мн. антагонистѝчни.

Грешни изписвания (15)

  • антагонизам
  • антагунизам
  • антагунизъм
  • антъгонизам
  • антъгонизъм
  • антъгунизам
  • антъгунизъм
  • ънтагонизам
  • ънтагонизъм
  • ънтагунизам
  • ънтагунизъм
  • ънтъгонизам
  • ънтъгонизъм
  • ънтъгунизам
  • ънтъгунизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-та-го-ни-зъм
непълен член ан-та-го-низ-ма
пълен член ан-та-го-низ-мът
мн.ч. ан-та-го-низ-ми
членувано ан-та-го-низ-ми-те
бройна форма ан-та-го-ни-зъ-ма
звателна форма