двубой

Речник на българския език

двубо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

двубо̀ят, двубо̀я, мн. двубо̀и, (два) двубо̀я, м. Борба, състезание, надпревара между две страни. Спортен двубой.
Словесен двубой. — Оживен спор.

Грешни изписвания (1)

  • двобой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дву-бой
непълен член дву-боя
пълен член дву-бо-ят
мн.ч. дву-бои
членувано дву-бо-и-те
бройна форма дву-боя
звателна форма