дуел

Речник на българския език

1. дуѐл — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дуѐли, (два) дуѐла, м. Единоборство при обида, предизвикателство за възстановяване на честта; двубой. Викам на дуел.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • доел

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ду-ел
непълен член ду-е-ла
пълен член ду-е-лът
мн.ч. ду-е-ли
членувано ду-е-ли-те
бройна форма ду-е-ла
звателна форма —

2. дуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дуел е производна форма на дуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дуел е производна форма на дуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

Връзки