дуели

Речник на българския език

1. дуели — мн. ч.

дуели е производна форма на дуел (мн. ч.).

2. дуели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дуели е производна форма на дуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. дуели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дуели е производна форма на дуя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).