борба̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. борбѝ, ж.
1. Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена с преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. Борба за човешки права. Водят борба за свобода. Участник в националноосвободителните борби.
2. Усилена дейност между противници или конкуренти за постигане на победа, надмощие. Изборна борба. Вътрешнопартийни борби. Парламентарна борба. Оспорвана борба между лекоатлетите.
• Класическа борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците са задължени да се борят само с ръце.
• Свободна борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците могат да се борят с ръце и крака.
1. Усилена дейност за постигане на някакви цели, идеали, блага, съпроводена с преодоляване на трудности, препятствия, съпротива. Борба за човешки права. Водят борба за свобода. Участник в националноосвободителните борби.
2. Усилена дейност между противници или конкуренти за постигане на победа, надмощие. Изборна борба. Вътрешнопартийни борби. Парламентарна борба. Оспорвана борба между лекоатлетите.
• Класическа борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците са задължени да се борят само с ръце.
• Свободна борба. — Вид спортна дисциплина, при която борците могат да се борят с ръце и крака.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- борбъ
- бурба
- бурбъ