бран

Речник на българския език

1. бран — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

бранта̀, само ед., ж. Остар. Война, битка.

Синоними

2. бран — мин. страд. прич. м. р.

бран е производна форма на бера (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки