отбрана

Речник на българския език

1. отбра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Защита, действие срещу нападение.
2. Съвкупност от средства за защита от враг. Действия за осигуряване на отбраната на страната.
3. Част от спортен отбор, която защитава някакъв обект; защита. Поради слаба игра на отбраната отборът загуби.
Гражданска отбрана. — Система от средства и действия за защита на населението при бедствия.

Грешни изписвания (3)

  • отбранъ
  • утбрана
  • утбранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-б-ра-на
членувано от-б-ра-на-та
мн.ч. от-б-ра-ни
членувано от-б-ра-ни-те
звателна форма

2. отбрана — ж. р.

отбрана е производна форма на отбран (ж. р.).

3. отбрана — мин. страд. прич. ж. р.

отбрана е производна форма на отбера (мин. страд. прич. ж. р.).