охрана

Речник на българския език

охра̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Група, която охранява. Въоръжена охрана.
2. Охраняване, пазене.

Грешни изписвания (3)

  • охранъ
  • ухрана
  • ухранъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ох-ра-на
членувано ох-ра-на-та
мн.ч. ох-ра-ни
членувано ох-ра-ни-те
звателна форма