конвой

Речник на българския език

конво̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

конво̀ят, конво̀я, мн. конво̀и, м. Въоръжено лице или група, които придружават затворници, пленници или охраняват транспорт. Конвой придружаваше затворниците при пътуването.
• Под конвой. 1. — При въоръжена охрана. Откарвам под конвой.
2. Прен. Ирон. Насила направляван и придружаван. Жена ми ме заведе под конвой да си купя костюм.
прил. конво̀ен, конво̀йна, конво̀йно, мн. конво̀йни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • кунвой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-вой
непълен член кон-воя
пълен член кон-во-ят
мн.ч. кон-вои
членувано кон-во-и-те
бройна форма кон-воя
звателна форма —

Връзки