ескорт

Речник на българския език

еско̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Военен конвой; охрана, която съпровожда нещо или някого. Почетен ескорт.
прил. еско̀ртен, еско̀ртна, еско̀ртно, мн. еско̀ртни.

Грешни изписвания (1)

  • искорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ес-корт
непълен член ес-кор-та
пълен член ес-кор-тът
мн.ч. ес-кор-ти
членувано ес-кор-ти-те
бройна форма ес-кор-та
звателна форма