стража

Речник на българския език

1. стра̀жа съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. стра̀жи, ж. Група от стражи. Нощна стража.

Грешни изписвания (1)

  • стражъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стра-жа
членувано стра-жа-та
мн.ч. стра-жи
членувано стра-жи-те
звателна форма

2. Стра̀жа географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Стражъ

3. стража — ед. ч. непълен член

стража е производна форма на страж (ед. ч. непълен член).

4. стража — бройна форма

стража е производна форма на страж (бройна форма).