стражата

Речник на българския език

1. Стра̀жата — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Стражатъ
  • Стражъта
  • Стражътъ

2. стражата — ед. ч. членувано

стражата е производна форма на стража (ед. ч. членувано).

Връзки