хранител

Речник на българския език

хранител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хра-ни-тел
непълен член хра-ни-те-ля
пълен член хра-ни-те-лят
мн.ч. хра-ни-те-ли
членувано хра-ни-те-ли-те
бройна форма хра-ни-те-ли
звателна форма хра-ни-те-лю