покровител

Речник на българския език

покровѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

покровѝтелят, покровѝтеля, мн. покровѝтели, м. Човек, който оказва покровителство, протекция.

Грешни изписвания (7)

  • покровитил
  • покрувител
  • покрувитил
  • пукровител
  • пукровитил
  • пукрувител
  • пукрувитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ро-ви-тел
непълен член пок-ро-ви-те-ля
пълен член пок-ро-ви-те-лят
мн.ч. пок-ро-ви-те-ли
членувано пок-ро-ви-те-ли-те
бройна форма пок-ро-ви-те-ли
звателна форма пок-ро-ви-те-лю