опеку̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. опеку̀ни, м.
1. Лице, на което е дадена опека върху някого.
2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
прил. опеку̀нски, опеку̀нска, опеку̀нско, мн. опеку̀нски.
1. Лице, на което е дадена опека върху някого.
2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
прил. опеку̀нски, опеку̀нска, опеку̀нско, мн. опеку̀нски.
Грешни изписвания (3)
- опикун
- упекун
- упикун
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | опе-кун | |
|---|---|---|
| непълен член | опе-ку-на | |
| пълен член | опе-ку-нът | |
| мн.ч. | опе-ку-ни | |
| членувано | опе-ку-ни-те | |
| бройна форма | опе-ку-на | |
| звателна форма | — | |