опекун

Речник на българския език

опеку̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. опеку̀ни, м.
1. Лице, на което е дадена опека върху някого.
2. Разг. Пренебр. Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
прил. опеку̀нски, опеку̀нска, опеку̀нско, мн. опеку̀нски.

Грешни изписвания (3)

  • опикун
  • упекун
  • упикун

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. опе-кун
непълен член опе-ку-на
пълен член опе-ку-нът
мн.ч. опе-ку-ни
членувано опе-ку-ни-те
бройна форма опе-ку-на
звателна форма