защитник

Речник на българския език

защѝтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. защѝтници, м. Лице, което оказва защита (в 1, 3, 5 и 6 знач.). Защитници на отечеството. Той е мой защитник в катедрата.

Грешни изписвания (7)

  • заштитнек
  • заштитник
  • защитнек
  • зъштитнек
  • зъштитник
  • зъщитнек
  • зъщитник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-щит-ник
непълен член за-щит-ни-ка
пълен член за-щит-ни-кът
мн.ч. за-щит-ни-ци
членувано за-щит-ни-ци-те
бройна форма за-щит-ни-ци
звателна форма за-щит-ни-ко